Rado Milanov

За честта на клиента - идеи от мен към Булсатком

Повярвайте ми, ние сме най-доверчивите и нетърсещи правата си клиенти на света. Разчитаме на тези, от които сме си купили продукт или услуга да мислят вместо нас , за нас и само за благото на клиента. И колко пъти ви се е случвало това да бъде така. Все по-рядко бих казал аз.

Клиента е господ. И това фирми като Булсатком май не го разбират. Ставаме им клиент, купуваме си тяхните пакети, и сядаме доволно да си гледаме олимпиадата край морето на вилата , та да отмаряме и да чакаме в захлас успехите на нашите волейболни и други звезди. Да де, ама системата решава да ни се противопостави с надпис “LND късо съединение” . След опити на 07.08 да се свържем с офиса на тази фирма наречена Булсатком в Добрич безуспешно звънейки на всички посочени мобилни и фиксирани телефонни номера, решаваме да отидем на място там на 08.08 в 0800 сутринта, заявяваме повредата на място и ни казват, че в рамките на 72 часа ще дойдат да оправят проблемите. Така се появиха първите 3 мои идеи за мениджмънта на Булсатком:

1. Лошо качество на продаваните сателитни декодери, които се развалят едва след 3 седмици работа! Хубава работа , ама българска! Няма майтап, декодера е правен в БГ, срам не срам!

2. Безобразно слабо отношение към проблема на клиента - липса на хелп-деск, и т.н. Не може да се заприходи и запише моето обаждане, та да ги видя тогава Булсатком как ще реагират на тези 72 часа.

3. Липса на всякаква организация на работа, което говори за лошо управление на ресурсите и непознаване нуждите на клиента. Това води на липса на ангажимент към проблема на клиента - ясно поет и изпълнен - ще дойдем еди кога си , в еди колко си часа.

Следвайки логиката за вълка и врата му, отивам днес сутринта в офиса на същата фирма в Балчик където едно любезно момиче прие с присърце молбата ми и каза, че ще види какво може да направи. Отново явно нищо , защото се обаждам отново в офиса на Булсатком в Добрич , свързвам се (не мога да повярвам), и момичето , което бе доста любезно също ми казва, че не сме в списъка за оправяне на повреди днес, и че не знае какъв е списъка за ремонт на повреди за утре!!!!! Оставам безмълвен пред мисълта, че в понеделник ще се случи нещо положително, и и казвам на момичето , че това е извън тези 72 часа. Тя ми отговори , че не мерят до секундата - а дали клиента мери до секундата? май да! Следващият път няма да е Булсатком избора ми!

Та нямам доверие на този тип обслужване, където не поемаш ангажимент , а искаш пари насреща. За какво са им клиенти като не си ги отглеждат, май и тези хора не знаят, а аз го приемам от хубавата страна . Най-накрая мечтаната почивка без телевизия и без Булсатком Иначе едно е да печелиш клиенти, друго е да ги задържиш! ПРЕПОРЪЧВАМ ГОРЕЩО БАЗИСНИ КУРСОВЕ ПО НАЧАЛЕН МЕНИДЖМЪНТ, В КОЙТО И ДА Е БГ УНИВЕРСИТЕТ!

Албена - оазис на странности

Отиваме днес със семейството в Албена, та да се разходим и да видим какво става по нашия вилает! И какво да видим:

1. Влизаш и ти дават карта, понеже влизането е платено 4 лева на ден. Представяте ли си - все едно е Лувъра или прадо, плащаш да разглеждаш феноменалните природни дадености на к.к. Албена. Безумие.

2. И понеже това не е всичко , ти дават листовка с безплатните и платените паркинги в комплекса. Два безплатни - най-далеч от плажа, а всичко друго е платено!!! Платено. та докато отидеш на плажа си платил вече дваж - или идвай с колело, или оставай на хотел в Албена. Иначе правим пари яко от каквото ни идва наум, това рефлектира на финасовия резултат и оттам на акциите на ултра фондовата ни борса. Или пък , не искаме нормалните хора да идват при нас на плаж и забавление! Май е второто.

Ако е така, да излязат и да кажат та да се знае , че Албена е оазис за чужденците, а не за нас. Отделно, че плащаме луди кинти да почиваме там.

Хайде на морето

Ще ви нарисувам една картина с думи, дано да успея!

Ако има нещо, което да кара нашего брата българина да копнее и да мечтае като блян, то това е морето, не вълните, не водораслите или залезите, не и изгревите, не и аромата на зрели смокини - а МОРЕТО като нарицателно понятие. Блян за ученички да показват крехките си тела по лагери, пред безсрамни воаьори по съмнителни дискотеки, където след това се стига до онова разочарование водещо до сълзотворно волеизявление цяла зима и ридание за отминалото лято. Това е само до нова година, защото после идва надеждата за новото лято. Отделно, все пак заучените фрази като “енергиен вампир” и “мацки емтелки” трябва да влязат в употреба в стремежа си мацуранките да станат публични и все по-харесвани. Разбира се с**а , който девойките получават е по-скоро като с**а по БТВ, уж всеки говори за него, но никаде го няма. Но това е добре, защото покрай тези занимания яко се бичи маникюр и педикюр, което е гот, собено за 14 годишни девойки с блузки Макса мара и Френска Конекция, както и със сандалки от мола (защото е кич, а без хич?), които си мислят че джина като питие е по-скоро афтършейв на кисел гъзар, който ме харесва и е ‘влюбен в мен’, отколкото течност носеща удоволстие за сетивата. Та тези девойки, които мама им е казала да пият само бяло вино - Пино Гриджио и нищо по-лошо от това, защото това е класика и стил ходят на групички по 5 или 10 за по-сигурно , че ще бъдат забелязани! Иначе през есента се оказва, че това е било губеща стратегия по схемата ‘махай са ма, тоя си е моя’. А тоя е с коефициент на интелигентност -42, което прави обща сума заедно с тоя на малката максимално 0, ако разбира се младежа е завършил поне техникум по туризъм и готварство, или механотехникум. Та този , който казва, тука е моя вилает - и аз съм ‘барото ‘ (ударението е на първото о) тука и ходя с маратонки бели последен модел адибас или нике, облича страхотен потник отново същите марки, защото левия мускул е по-голям от десния и това е важно да бъде показано. Разбира се девойките се радват , което показва, че системата от ранните 60 години на миналия век работи и сега. Ура!

Блян за гларусите, или така наречените ‘е**чи’, които цяла зима помпат мускули в готини фитнес салони за да покажат напомпани тела на плажа комбинирани с ланци и танци, чупки в кръста и махове с ръце за да ни се види часовника и ланеца на ръката. И Тоя на шията . Както и да с епаркира максимално пред дискотеката, та да ни видят колата, или на плажната алея, че хавлията тежи много. Разбира се тук татуировките са на първо място, което показва тяхната дълбока религиозна натура със всякакви кръстове и езотерични текстове излъчващи набожна принадлежност по тялото, но не и в душата, сърцето и ума, която ги кара да бъдат по-добри момчета. Та тези младежи в прекрасните коли са идеална цел за прекрасните поп-фолк изпълнители и техните CD-та по бензоностанциите, “които продават домати без пари, щото нема кой да им ги клати”.

Морето е и блян за всичките мързеливи главатари и туранаги по морето, които искат за 3 месеца да направят кинти за 3 години напред, без да имат тоалетна хартия и сапун в тоалетните си. Може би ги правят, но се оплакват че не. А и обслужват нашего брата по странен и неразбираем поне за мен начин , който води до умилителното ми умозаключение, че в Гърция е по-добре да се ходи сега, защото поне хранат идва топла, порциите са адекватни, не те хваща диария после и т.н. Но нашите ресторантски и хотелски приятели не разбраха една проста максима, че българина е 100 пъти по-готин и платежоспособен клиент от скромните чужденци, които минават през Метро Бургас да си купят скари на път от летището до хотела, после през пазаря на Несебър да вземат 2 торби домати, и които идват със социалните си осигуровки да си почиват тук, защото е по-евтино. Българина е готин, защото обича софрата, салатката, ракията, и т.н.

Блян е това море и за преподавателите (не всички де) и журналистите - или както казваме , тези общественици, които чертаят важните съдбини на човечеството. Да отидат сред народа, да се слеят с него, да разсъждават по базите и станции за нулеви пари, за произхода на сардините в Южното Черноморие къде Мичурин, и дали южния вятър може да предизвика северно сияние. Та тези общественици за радост обхващат само основно Несебър, Балчик и Созопол понеже мисълта не може да върви без да има стара архитектура, баровски ресторант с изглед към залива под напора на натежалите с плод смокини. Та тези общественици зареждат своите поизчерпани батерии със слънчеви лъчи и анасонови течности, докато бистрят историческото значение на тяхната мисъл на фона на сътворениет на света преди 5 милиарда години.

Блян е морето и за всички онези, които си плащат да се явяват в сутрешните блокове. Но тук вече аз съм шастлив, че ще мога да си гледам олимпиадата без техните физиономии да ни дебнат иззад екрана.

Та, аз отивам на море!

Back2Bg - Безсрамие! Сбъркали сте посланието

Разочарован съм. Безкрайно съм разочарован от новата инициатива -кампания- сметка, така съвестно и користно напористо сведена до вниманието на нашето общество, чрез  вълшебниците от куп медии, и няколко министерства. . Аз съм обиден. безкрайно обиден на всички тези знайни и незнайни воини на трудовия пазар, които са решили да канят обратно нашите сънародници да се приберат у нас, без д аги питат дали искат! И не само това, а ще им дават преференции и по-високи заплати, за да стане това. Безсрамие. И още повече , вниманието е върху тях, а не върху нас . Или по-точно ние сме овцете на къра, а нашите приятели емигрантите са галените кокошчици! Но пасаран. И на емигрантите не им е лесно. Ама и на нас не ни е. Елате ни вижте. На фронтовата линия пред НОИ, НЗОК, и другите такива.

А какво да правим ние, които изнесохме и продължаваме да изнасяме бичовете на прехода върху гърба си, които се събуждаме от бомби в Чепинци и дишаме ароматите на Кремиковци. Ние, които прескачаме дупките все едно са противопехотни мини, и се борим с километричните задръствания. Ние, които свикнахме с думата корупция във всички новини, и за които даването на данъци не означава, че ще получат нещо насреща. Ние, които се борим да изкараме 2 лева, без да имаме подкрепата на обществото, нито трудов пазар. Ние, които сме принудени да даваме рушвети на полицаите, понеже така е по-добре отколкото да има камери. Ние, които слушаме черни хроники, вместо новини. Ние, които гледаме как мутрите и ченгетата управляват вместо нас - вместо народа, и си карат мега автомобилите, по смачканите улици! Жълта работа. И още по-жълта ще става, защото Вие не потъвате, а стоите все отгоре (ясно е защо)!

Вместо нас да ни карате да останем, понеже си даваме здравето и живота тук, вие искате нашите уредени приятели да се приберат. Резултата ще е - нито те ще се приберат, нито ние ще останем. Поредната кампания за ‘усукване’ на парички, целяща да изнерви обществото и да измести ценностите. И тези навън и тези тук са ценни - само дето ‘Вие” творители общественици ще си останете сами в своята пустота от анализи и прогнози. надали това ще предизвика у вас задоволство. Но поне физическо удовлетворение за това, че сте успели да направите от БГ 6 милиона, че и по-малко. Вие го искате и не можете да намерите начин друг. Може би ще се наложите - но едва ли ще е тук! (Хиподил). затворете го този сайт - ставате смешни и тъжни и предизвиквате умилителни носталгични отзвуци на тема ‘работата е на полето  - ние сме на служба’. Гледайте си службата пионери страстни, но времето ви изтича. А ако решите да спрете времето - това е друга работа . Или може би ще обясните на нашите приятели как живота в София и Перник, е еднакъв с този в Финикс и Сан Франциско! Ако е така - приятни сънища!

Metallica week

Идват юнаците. Остават 4 дни до разглобяването на тематиката метъл и превръщането и в машина за ушно издевателство, както и събирането на съставните части под формата на жици-китарни рифове-изнервен и ядосан вокал, както и агресивно напомняне за това, че свободата на мислене и изразяване и критична. Очакванията са по-големи от предишния път в Пловдив. Защото сме повече, националния стадион е по-готин и по-голям, времето ще бъде вълшебно, бирариите ще се спукат от работа и ние ще искаме да чуем нещо твърдо, мощно, а не лигави балади. Мечтата на много от нас ще стане реалност, след като видяхме сръбски звезди на този стадион, най-накрая се престрашиме да отъпчем тревичката с бокани (кубинки на шопски) и черни тениски. Подгряваме отсега здраво - в колите, на моторите, в трамваите и атобусите - и най-вече по бирариите, капанчетата и всякаквите ресторанти.

И за да се подготвим ще слушаме цялата седмица следното:

1. Dream Theater - To Live Forever

2. Metallica - Memory Remains

3. Metallica - King Nothing

4. F’n'M - Helpless

5. Liquid Tension Experiment - 1

6. Pantera - This Love

7. Megadeth - Hangar 18 ( Rust in Peace)

8. Entombed - Hollowman

9. Sisters of Mercy - This Corrosion

10. Verve Remixed - отгоре до долу за успокоение на лицевите нерви!

Applе исте(о)рия

Някои неща не ги разбирам. Може би не съм емоционален на тема Applе, или пък не разбирам нищо от тея джаджи. Но това, което видях в Мадрид миналата седмица надмина своите очаквания. За един обикновен телефон с 3G имаше истерия. Какви постери по улиците, на всеки втори магазин без значение дали е за месо или фотоапарати имаше постери на новия телефон. Но капака беше пред централния магазин на Telefonica на Grand Via. Няма толкова хора да чакат за един телефон. изводите са два: 1. Telefonica се е постарала да направи яки кинти , за разлика от нашите мобилни гурута и се е постарала да създаде климат да се иска този телефон; 2. емоционалното купуване е част от играта, и то каква - 1 милион телефони за 1 ден.

Има и друго - защо едно недодялано телефонче прави фурор : отговор - хората търсят емоцията, енергията, различното и най-вече стила и показността. Никой не се интересува от 3G, важното е да има най-новото и лъскавото. Прекрасно измислено и браво на Applе, защото не мисля, че някой извън моите 95% използва повече от 5% от функционалността Ето така се пише корпоративна история, и се радвам, че сме свидетели в реално време

Фойерверки по никое време

Стигнахме Албания. Ултра-хипер-мега успех. Гръмнаха ни складовете. Липса на всякакъв контрол. Разграден двор. Жалко за стреса на хората и управляващите. След като се случи, все ще се намери някой да плюе по ръководителите , друг ще търси политически дивиденти, а трети ще се присмива и ще казва ‘ аз казвах ли ви’ - другия път да ме слушате повече. Балкански черти. И Вместо някой да се замисли, какво се случи в БГ армията след 1990г, и защо се стигна дотук, повечето търсят еднодневната сензация, политическия златен куршум, медийната сергия или негатвиния PR за да ги изкара нагоре. Вместо да търсим как да оправим нещата, видях буквално за 30 мин по телевизията 100 въпроса за това, кой носи отговорността- разбирай кой е виновен. Ние се молим да не се случва нещо по-лошо, понеже нямаме готовност, липсва организация и всякаква координация. Разчита се точно на това - ‘то на мене няма да се случи’. Е да де, ама в този разграден двор, липса на координация и контрол на ниво министерства, агенции, неправителствени организации, както и липса на всякаква персонална активност и отговорност у нас самите; се случват неща , които няма как да приемем за нормални. Защотото ако всички си вършим работата, това няма да се случва. Ако аз си отварям очите докато пазя склада, шефа ми е направил така че в склада да са спазени всички критерии за безопасност, и ако имаме план, ако се случи нещо как да действаме, то тогава всичко ще е почти наред. Не е проблем на другите, а наш личен. Че не сме п-отговорни, по-работоспособни, по- ангажирани в работата, и мислещи по-дългосрочно.

Или чакаме да се обърне каруцата и да се сетим чак тогава, че нещо не е наред:

1. На година умират над 1000 българи по пътищата - сетихме се,  че сега ще строим пътища - хубави, и че ще гоним пияниците

2. Обърна се автобуса около Бяла - сетихме се да оправим моста

3. Стана трагедита край Лим - сетихме се да не пускаме децата ни да пътуват нощем, както и много други.

4. Наводненията в Цар Калоян - забравихме хората при минусови температури да оцеляват във фургони, и се сетихме чактогава да оправим къщите.

5. Минала седмица от трамвая в Надежда вадиха хората с лодки! С лодки забележете! И никой не се сеща да направи нещо

6. Всяка година зимата ни изненадва! - и като се задръсти София се сеща концисионера да чисти!

Питам аз, толкова ли е трудно да се поучим от опита на другите, без да искаме все ние да сме отгоре. Или надделява балканското - ти на мене не ми обяснявай, мене жокер ми не требе. Я това много добре го знам.

Или все сме изненадани - все нещо пост -фактум се случва. Давам един бас на този , който направи интервю с охраната на тези складове да ги попита какво се е случило - или май тях вече ги няма, офейкали са яко дим.

Sisters of Mercy в България

Ликуй народе! Най-накрая. Прекрасно. Нямам думи. Най-накрая тези сърдити , мрачни, навъсени и прекрасно облечени младежи от ‘слънчевия’ британски град Лийдс ще забият у нас. С тази група са свързани много от моите , а и на моите приятели преживявания като тийненжъри, и мога да кажа, че винаги в колата си имам техен диск. Създадени през 1980 - тогава тук имаше само Лили Иванова и братя Аргирови, с една цел - да популюризират Евала на община Бургас и МТВ, че най-накря ще имаме щастието да се докоснем демоничния глас на Андрю Елдрич, в сихрон с мега-разпарящите дръм-машини кръстени скроммно :)  Доктор Аваланж.

Спомнете си : Vision Thing, Doctor Jeep, Mother Russia, Detonation Boulevard, Temple of Love , This corrosion. Химни на цяло едно поколение, а ние ще имаме щастието и късмета да ги чуем наживо 28 години след създаването на групата - навреме. Страхотно. А имай тези младежи, са единствената група, която на интернет сайта си има линк към Амнести !

Симбиозата между света на машините - суров, безмилостен, с вкус на метал; комбиниран с чисточ човешките качества като: агресия, омраза, любов, дава блендата наречена Sisters of Mercy!

Ще се видим на 15.08 в Бургас на централния плаж. Мрак и страх на плажа. Със сигурност няма да има милост към никой в музикално отношение. Надявам се , че датата не е обявена на сайта на младежите, поради ангажираност и заетост!

‘айде народе на курбано!

21-ви век, в страна членка на Европейския Съюз. Отиваме в известното пернишко селце Кралев Дол, откъдето се твърде че е Паисий Хилендарски - или поне само един овчар го твърди. Прекрасно място. Посреща ме съседа отсреща, който върна жена си на майка и, облечен с костюм и вратовръзка, и и рекъл: “С костюм я вземах, с костюм ти е връщам”. И то заради факта, че милата женица се е прибрала от работа с 5 минути закъснение. По -късно си я прибра, защото не можел да се изпере, а тя милата сега търячи д аму отваря вратата на гаража, докато ‘барона’ натиска клаксона като озверял бил на арената. Та този фен ме посрещна гол до кръста, май беше вкарал една -две големи вече, и ми вика “нема вода (ударението е на о) у варело”! - чакал вечерта да завали и да напълни казано, че да си полее доматите.

Иначе беше празник на селото, понеже деня беше на св. апостоли Петър и Павел, а ненадейно се оказа, че и църквата се казва така. Та решихме да отидем до църквата. Няма такова нещо - какво да видя. Курбан се вари. Мирише на лой . За първи път в живота съм на такова активно мероприятие. А навън е над 30 градуса жега, та се не трае. Подредбата беше уникална -

1. редиш се да целуваш ръката на попо (няма грешка в писането) и той с един бръшлян да те намокри

2. след туй се редят да вземат по една биричка или лимонада за дечурлигата. по-амбициозните си беха охладили мастичка и ракийка.

3. И най-накрая се стига до Курбано!

Повярвайте ми, че това е бивалица в особено красиви размери и краски. Това е животът в този край на държавата. Този край ще бъде обсъден от мен по-подробно, но не мога да не лъсна пред обществото с начинаещото си мнение, че туй е необходимото зло за всички нас. Накъде сме тръгнали и къде отиваме. Ще ме извинявате , но това е пародия на социална активност, която граничи с надробени извисени морални сентенции, ще породи у всекиго от нас нещастно чувство на пустота в сърцата ни. От една страна ти е интересно това, но от друга се чудиш какво правят пред тая църква тези хора. Голям християнски празник, подчинен на стомашнотото чревоугодничество и подлютен с яка чушка Шипка. Пък току виж, че този обичай ни е станал визитката пред Европа. Лошо няма, ще организираме посещение на курбан в шопско село, където като попитате тамошните граждани какво има в това село, те ви отговарят : Кози (ударението е на о) и пияници!

Негативизма - ключа към (не)успеха на българина

Прав е Бойко Василев като казва, че негативизма е най-страшната черта у нас, която ни съдава проблематичния начин на мислене. Според него БГ негативизма е по-голям дори от скандинавския и японския такъв. Та затова решихме да започнем една обширна тема тук, която има за цел да предостви на всеки от нас поле за мнение, та най-накрая закрием тази дебела черта на народопсихологията ни и да я заровин надълбоко. Според нас негативизма тук предизвиква в голяма степен емиграцията на позитивните и млади хора от БГ! И основния въпрос, далиживеем в и с миналото, или сме перспективни и гледаме гордо и бодро към бъдещето. Дали сме работници или лидери?

1. Идете в Албена, и попитайте всеки един от рентиерите на заведения, как върви сезона: “Малиииииии, много лошо, мизерия братче , кво да ти разправям” . Тук идва първият момент , а именно страха от това да кажеш че си добре. Защото те са добре, понеже и следващия сезон са пак там. Този страх от признаване на обективното състояние е първа крачка към капсулирането на всеки един от нас , вътре в самия себе си. Има и друга крайност - да си говорим кой колко пари взима и каква къща има, като в САЩ. Но истината е да намерим мярата, средината - хем да отговаряме с усмивка , хем и да не лъжем самите себе си.

2. Второто уникално качество, което поражда негативизъм, това е т.нар. Суеверие. Плюем, дърпаме ушите, въртиме се навсякъде, и говорим глупости. По този начин обясняваме сентенцията - дявола да не чуе. Е добре, нали сме вярващи , а пък ни е страх от дявола. Нали Господ обича и закриля добрите си чеда, и е милостив към всички нас. А пък ние, прескачаме шахтите. Защо? Защото продължаваме еретично, да си обясняваме случващотото се негатвино около нас със свръхестественото, а пък положителнотото със собствените си сили. Аз лично се радвам на Умберто еко : ” Суеверието носи нещастие”. Дали е истина не знам, но със сигурност , това е част от нашата народопсихология на обремененост с миналото.

3. Дали сте се заглеждали в огледалото вкъщи или в колата, да се видим всички как само гледаме на лошата страна на живота и нея обсъждаме . Това е повсеместно. Защо не говорим за положителните неща , как хубаво сме си изкарали някаде, какви готини хора сме видели - ами все за дупките, мизерията, корупцията , т.н. говорим. Апропо  - включете си новините на БТВ и гледайте - новини от 1-10 негативни (разбира се - нали зрителите това искат да виждат), после следва малко бизнес и накрая същественото. Манипулативното поднасяне по ред на новините, поражда манипулативно зрителско желание за ТВ отмъшение. Затова май на БТВ им взеха и Формула 1, и Шампионска Лига за догодина - макар 4е Краси Минев и екипа му са страхотни. Наистина страхотни ! ето това ме кефи - признавам си го - спортната журналистика в лицето на Краси Минев, Тодор Кирков и другите момчета - положителни и докрая емоционални в радостта си. Гонг са същите . Затова аз ги обичам. Е питам накрая - защо трябва да почваме с гадните новини за Стоичков, а да не обръщаме внимание на неговите 2 школи в Испания и Жилет тук, за да придобием представа, как този кумир на милиони деца работи с и  за тях, за да са щаствили, да не взимат наротици и пиене, и да не се бият на улицата; а да имат мечта - да играят в Барселона. Това е далеч по-важно от репортера. Но не го правим. Т.е. правим сутрешен блок по жълт образец. Ако седите пред телевизора и цъката безизразно и цъкате е език - Вие не разбирате че те ви дават точно вас. Затова ви харесва. Това сте вие - образ и подобие.

да перифразирам - налагайте Вие стандарта както Гонг и Краси Минев, и Бойко Василев го правят, а не следвайте поп-фолк халтурата, която ви кара да се наливате с ракия вкъши, да разбирате от всичко, да псувате навън и у вас, и да правите абитуриенски бал по-голям от сватба за децата ви. Аз лично бих направил по-голямо тържество ако приемат дъщеря ми във Харвард или Йейл, вместо когато завършва ‘мега’ имназията тук.

4. Изкефи ме Станишеф като каза в Панорама, за Дженерали и техния център тук - гордо, оперено, с кеф и гордост! Ей така трябва да сме всички. Това е новината бре хора, тук прозира бъдещето, а не че шефа на еди коя си агенция си отива и да питаме защо - въпроса защо го задава Прокуратурата, не ние. Ние искаме да вървим напред като хора, индивиди , държава, и т.н.

5. Контрол пееха: ‘Само във вкъщисме силни и смели’ - така еееее. За всички нас се отнася. Докато сме мишки, хамстери и ганстери - нищо добро не ни чака. Погледнете навън - новия ден, слънцето, облаците - погледнете бъдещето - не го ли виждате? Там има хубави и красиви неща за всеки един от вас за да изпълни мечтите си.

6. И не ми казвайте че не мислите за бъдещето - аз живея за и заради мечтите си, защото иначе съм като дърво без корен. Дали ни го отнеха по едно време не знам, но всеки от нас трябва да поиска да види бъдещето си. Никой не ни обещава светло и безоблачно бъдеше, но пък и никой не ни го е отнел!